Нилс Бор е датски физик със значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Той е един от създателите на съвременната физика.
Бор е роден на 7 октомври 1885 година в Копенхаг
2010-10-07 15:07:23
Нилс Бор е датски физик със значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Той е един от създателите на съвременната физика.
Бор е роден на 7 октомври 1885 година в Копенхаген. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси.
В периода 1914-1918 година Бор чете курс по математическа физика в Манчестър, а през 1916 г. получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген.
Нилс Бор е основател на Института по теоретична физика в Копенхаген и създава там световна научна школа. От 1920 до 1962 година той е негов директор.
От 1943 до 1945 година Бор в САЩ и там участва в Проекта Манхатън за създаването на атомната бомба.
Нилс Бор умира на 18 ноември 1962 година в Копенхаген от сърдечен удар.
Нилс Бор създава т. нар. Модел на Бор , в основата на който са планетарният модел на атома, квантовите представи и предложени от него постулати. През 1923 година , въз основа на своя модел на атома, той първи успява да обясни периодичната система на елементите на Менделеев. Теорията на атома на Бор обаче била непълна и вътрешно противоречива, защото механично обединява понятия и закони от класическата физика с квантови условия.
Количествено обяснение на многообразието на явленията в атомния свят дава квантовата механика, за чието същинско развитие големи заслуги имат Бор и неговият институт. Бор смята, че заимстваните от класическата физика динамични характеристики на микрочастиците - координати, импулс, енергия, не са присъщи на самата частица. Те се разкриват във взаимните им връзки с класическите обекти, за които тези величини имат определен смисъл. В резултат е създадена обща теория, която обяснява всички процеси в микросвета в нерелативистката област и като граничен случай автоматично води до класическите закони и понятия. Поставени са и основите на релативистката теория.
През 1927 година Бор формулира най-важния принцип във физиката - принципа на допълнителността , а през 1936 - фундаменталната за ядрената физика представа за протичането на ядрените реакции - модела на сложните ядра. През 1939 г. съвместно с Дж. А. Уилър развива теорията за деленето на ядрото - процес, при който се освобождават огромни количества ядрена енергия.
Бор създава световна научна школа. Израсналите в неговия научен институт физици работят по целия свят. Любимият му ученик и близък приятел е Е. Ландау. Бор е член на Датското кралско научно дружество, а също и на много други научни дружества и академии. Получава Нобелова награда за физика през 1922 година.Автор: Тони